Къща за гости в село Раждавица, Кюстендил - 20 места - подходящоа за почивка и купон

РАЖДАВИЦА

Село Раждавица се намира на 14 километра северно от гр.Кюстендил, в Кюстендилската котловина, на ж.п.линията София - Кюстендил, в долината на река Струма, в западното подножие на Конявската планина.

Селото е съставено от махалите : Стаменова, Предарица, Рого, Азна, Край село, Мачканева, Шопова, Спротива, Пръдла.

Климат — умерен, преходно континентален, със средиземноморско влияние по течението на Струма.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ръждавица (1949-1958), Община Драговищица (1958-1959), Община Ръждавица (1959-1978), Община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

До 1989 г. официалното име на селото е Ръждавица. Произхода на името идва от прилагателното „ръждав“ (поради цвета на почвата и скалите в селото" и наставката „ица“.

Според легенда, преди много години в една от пещерите в околностите на селото разбойници скрили съкровище. След време то било намерено от човек, който прибрал златото, а на негово място оставил ръждясали метални отпадъци. Когато разбойниците се върнали и видели ръждясалото си имане, изумено възклакнали : „Какво място, тук дори златото хваща ръжда“. Според друга легенда името на селото идва от голямата раждаемост и плодородие на земята.

През 1989 г. с Указ № 2153 на Държавния съвет село Ръждавица (от съществителното „ръжда“) е преименувано на Раждавица (от глагола „ражда“, в смисъл „плодородно място“).

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище, късноантична и средновековна крепост, както и запазените две късносредновековни църкви в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

С името Ръждавица селото е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул от XIV-XV век. на сръбския крал Стефан Дечански (1321-1331) за дарените селища на манастира „Свети Никола Мрачки“ при село Пещера, Радомирско.

Ръждавица е старо средновековно селище. В близост до селото се намират средновековната църква „Света Богородица“, както и развалините на средновековната крепост „Трите кули“.

В турски данъчни регистри от XVI век селото е записано като Раждевица (1570), Ираджавиче, Иръждавиче и Раждавиче (1576).

През 1600 г. е построена и изписана църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото, която е съборена през 1934 г., тъй като била твърде малка за нарасналия брой жители на селото, и на нейно място е изградена нова по-голяма енорийска църква, която носи същото име. Над южната врата на старата църква е имало външен надпис с отбелязано името на ктитора — Ювица и датата 1600 г.

С името Ръждавица селото е споменато в две приписки от 1842 г. върху т.н."Раждавички сборник" - старобългарски ръкописен паметник от XII век.

В селото е открито училище през 1848 г. През 1866 г. в Ръждавица са регистрирани 68 домакинства с 564 жители.

Освобождението заварило Ръждавица като раетско село със 122 къщи от които 107 - български, 3 турски и 3 цигански. Освен тях в селото имало още 9 турски къщи на земеделци турци, които живеели през зимата и пролетта в Кюстендил.

В края на XIX век селото има 10607 декара землище, от които 5063 дка ниви, 3513 дка гори, 538 дка естествени ливади, 935 дка овощни и зеленчукови градини, 585 дка лозя и др. и се отглеждат 494 овце, 402 кози, 334 говеда и 121 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 2 магазина, 3 за зърнени храни, 5 воденици, 1 мелница.

През 1914 г. се създават читалище „Светлина“ и Земеделско скотовъдно заемно дружество „Труд“. През 1934 г.е е построена новата енорийска църква „Успение Богородично“. През 1936 г. се учредява физкултурно дружество „Черешарска слава“.

Открити са лекарски участък (след 1935) и пощенска станция (1940). Селото е водоснабдено и електрифицирано (1943).

През 1950 г. е учредено ТКЗС"29 октомври", което през 1959 г. става център на Обединено ТКЗС"Път към комунизма", в което влизат и съставните села : Полска Скакавица, Шишковци, Шипочано, Гърбино.През 1979 г. ОТКЗС е включено в състава на АПК"Драговищица" - с.Драговищица.

Изградени са 3 помпени и 1 водомерна станции на река Струма. Селото е благоустроено.Улиците са асфалтирани (1966-1979). През 1973 г. е създадено Туристическо дружество „Риша“. Построени са административна сграда (1971), детска градина за 50 деца (1974), фурна за хляб (1982). Разкрит е Домашен социален патронаж (1983). Изградени са складови бази на „Булгарплбод“ – София и ОП „Булгарплод“ – Кюстендил. Построено е общежитие за бригадири, строят се нови модерни обществени и частни сгради. Селото има автобусна и ж.п. връзка с гр.Кюстендил.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството, преработващата промишленост и развитието на риболовен, спортен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности
  • Средновековна крепост „Трите кули“. Намира се на 2,5 км.северозападно от селото, в ляво от шосето за с.Гърбино, на левия бряг на река Струма, над 8 тунел на жп.линията. Запазени са части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 м. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и сантрачна система. Защитена площ — около 1,5 дка.
  • Късносредновековна църква „Света Богородица“. Намира се на около 3 километра северозападно от село Раждавица, на десния бряг на река Струма, в местността „Селище“. Еднокорабна и едноапсидна църква, с размери 6,50 Х 4,00 м. Допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 Х 4 м., от който сега са запазени само основите.Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Стените на църквата са били запазена на височина от 0,50 до 3,20 м., като през 70-те години църквата е изцяло реставрирана — изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи. Датирана е в широките граници XII-XVI в.
  • Църква „Свети Атанасий“, наричана от местното население още „Свети Атанас Летни“. Намира се а около 0,5 км. северно от село Раждавица, на левия бряг на река Струма, в местността „Чардако“. Еднокорабна и едноапсидна църква, изградена изградени от ломени камъни и тухли, споени с бял хоросан. Сводът е бил полуцилиндричен, сега е разрушен.Цялата вътрешност е била изписана, като от стенописите в момента няма запазено нищо с изключение на няколко фрагменти от букви под гредите на входа на сградата. Построена е през XVI-XVIII в.
  • Църква „Успение Богородично“. Намира се в центъра на село Раждавица. Построена е през 1935 г. на мястото на едноименна късносредновековна църква, изписана през 1600 г.
  • Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 1 км. южно от селото, на левия бряг на река Струма, в местността Цръквето, при останките на малка църква.
  • Камък, изрисуван от Владимир Димитров-Майстора.
  • Каньонът на река Шегава с множество интересни скални фигури.
  • Вековна черница на повече от 500 години — в местността „Азна“.
"/>
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg